Блогът на apa :: Писмо до Дядо Коледа

Искаше ми се тази година и аз да напиша такова.
Спомням си, че като бях малка с братовчедите ми редовно пишехме писма до беловласия старец, молейки го за това или онова. Дори смътно, но все пак помня, една Коледа... била съм може би на 4 или 5, когато родителите ми ме заведоха да видя добрия старец. Имаше някаква много мистична атмосфера - родителите бяха домъкнали всичките си деца, внуци... всички бяха пременени в най-хубавите си, и модерни за онова време, дрешки, сресани, с панделки в косите и задължително широко усмихнати и с поне едно стихотворение и една песен научени на изуст.
Та поцедурата беше следната... мама и тати пишат писмо до Дадо Коледа (тогава Мраз) с желанията на своето любимо човече - нова топка, кукла с дрешки, жълто самосвалче... ;-) Всичко това се написваше на хубава хартия, любимото човече драсваше няколко чертички, колкото дядо Коледа да познае, че е от него и всички задружно, цялото семейство, отиваха до пощенската кутия, за да го изпратят. Детенцето си умираше от щастие и само питаше дали наистина Дядо Коледа ще дойде и ще успее ли да му изпълни желанието, а родителите тичаха да купуват така мечтаното камионче или кукла. След това всичко се организираше подобаващо, подготвяше се зала, слагаше й се украса, намираше се доброволец да изпълни ролята на Дядо Коледа, намираше се задължително и една Снежанка... и тържеството започваше. Всички деца идваха, редяха се на опашка да седнат в скута на дядото и да получат подаръка си. Естествено не и без преди това да му изпеят или изрецитират нещо. И всичко беше толкова вълшебно, толкова Коледно...
А сега какво - няма Дядо Коледа, няма трепетното очакване на подаръци, няма я приказката "Ако си добро дете и слушкаш Дядо коледа ще ти донесе подарък"... Как се промениха времената само...
И все пак ми липсват времената, когато без да се замислям сядах и пишех ли пишех своето писмо за подаръци.
А на вас?

Нагоре